Качество на въздуха в помещенията

Комфорт и здраве

Прекарвайте времето си на закрито безопасно ...

В много различни сектори хората са длъжни да останат на закрито почти през целия ден, докато работят, учат или пребивават. Помислете например за офис сгради, детски градини, училища, старчески домове и болници.

На пръв поглед те изглеждат като безопасни и неутрални места, но обитателите или служителите им могат да страдат от синдрома на болната сграда (Sick Building Syndrome). Синдромът на болната сграда (SBS) представлява различни неспецифични симптоми, които изпитват обитателите на дадена сграда и изглежда са пряко свързани с времето, прекарано в нея. По този начин симптомите са свързани с качеството на въздуха в помещението. Също така не може да се установи конкретна причина или заболяване и симптомите обикновено изчезват скоро след напускане на сградата.

Отнася се за привидно безобидни и неясни оплаквания като главоболие, замаяност, гадене, дразнене на очите, носа или гърлото, кихане, кашлица, сухота или сърбеж по кожата. В крайна сметка това може да доведе до много по-тежки симптоми и дълготрайни заболявания като респираторни инфекции, сърдечно-съдови проблеми, астма, алергии и дори рак (на белия дроб).

Някои хора са по-уязвими от други към замърсения въздух в помещенията. Към тях спадат децата, бременните жени, хората над 65 години и лицата, страдащи от сърдечно-съдови и респираторни заболявания (напр. астма).

Ефективност и икономичност

Предотвратете ненужните разходи ...

Лошото качество на въздуха в помещенията не е само въпрос на комфорт или опасност за здравето на служителите и обитателите, но може да бъде и доста голям допълнителен разход за компаниите поради лоша концентрация, по-ниска продуктивност и големи отсъствия поради заболявания на служителите. В училищата лошото качество на въздуха в помещенията също води до проблеми с концентрацията и нарушено учене, което от своя страна може да окаже въздействие върху по-нататъшното развитие и образование.

Тези проблеми в крайна сметка водят до увеличаване на разходите за здравеопазване, което допринася за нарастващата финансова тежест върху здравноосигурителните фондове и обществото.

Тъй като сградите стават все по-топлоизолирани, значението на интелигентните вентилационни системи, които да осигуряват оптимално качество на въздуха в помещенията, като същевременно минимизират загубите на енергия, нараства. Всяка година значителни суми пари и енергия се губят поради неефективно отопление, вентилация и климатизация, като отворените прозорци допринасят много за това.

Съвременните вентилационни системи регулират качеството на въздуха в помещенията въз основа на различни параметри, като температура (T), относителна влажност (RH), въглероден диоксид (CO₂), общи летливи органични съединения (TVOC) и въглероден оксид (CO). Тези параметри се променят с броя на хората в помещението, времето, прекарано в него, външната температура и използването на определени замърсители.

В офисите и работните пространства сензорите за качество на въздуха, интегрирани в ОВК системи, увеличават максимално енергийната ефективност и позволяват подходяща вентилация и добро качество на въздуха, осигурявайки здравословна и продуктивна работна среда.

Вирусно замърсяване

Намалете риска от вирусни инфекции ...

Вирусите се разпространяват чрез капчици и въздушни аерозоли. Следователно рискът от инфекция е много по-висок в претъпкани и лошо проветриви помещения. Когато някой кашля или киха, милиони капчици слуз и слюнка се изпръскват от устата му. Тези капчици могат да бъдат големи, като дъждовни капки, или твърде малки, за да бъдат видени. Капчиците могат да паднат директно върху други хора и да влязат в дихателните пътища или върху близките повърхности, където могат да се изпарят и да оставят вирусни частици след себе си. Чрез докосване на повърхности като дръжки на врати или обществени сензорни екрани и впоследствие носа, устата или очите, вирусните частици могат да попаднат в човешкото тяло.

В сравнение с капчиците, аерозолите съдържат по-малко инфекциозни вирусни частици поради по-малкия си размер (50 μm), но вдишването на голям брой аерозоли, съдържащи вируса, може да доведе до вдишване и на инфекциозна капчица. В допълнение, аерозолите могат да останат във въздуха (и да пътуват доста далеч) за продължителен период от време, преди да се установят на повърхността или да кацнат върху човек наблизо. Ако сте на закрито и помещението не е добре проветрено, те могат да останат във въздуха за по-дълъг период от време.

Осигуряването на правилна вентилация намалява замърсителите във въздуха в помещенията. Един от най-ефективните начини за ограничаване на разпространението на болести на закрито е редовното обновяване на въздуха в помещението — като се замества остарелият, потенциално замърсен въздух с чист въздух отвън или чрез филтриране на замърсения въздух през високоефективни филтри. Повечето вентилационни системи са проектирани да осигурят достатъчно свеж въздух в претъпканите пространства. Когато помещението не е заето, въздушният поток може да бъде намален, като същевременно се доставя достатъчно свеж въздух. Циркулиращият свеж въздух помага да се изхвърлят вирусите през вентилационните отвори, така че те да не се натрупват в затвореното помещение.

Информация и насоки

Спазвайте приложимото законодателство ...

Благодарение на експертния опит, натрупан по време на пандемията от COVID-19, и нарастващата осведоменост за нейното значение за здравето, все по-голямо внимание се обръща на доброто качество на въздуха в помещенията.

Няколко организации, включително Световната здравна организация (СЗО), Европейската комисия (ЕК) и местните правителства, предоставят информация и насоки относно състава и поддържането на добро качество на въздуха. Някои допустими прагове на концентрация, като например предвидените от ЕК, са правно обвързващи за държавите — членки на ЕС.

Световната здравна организация (СЗО) е специализирана агенция на ООН, отговаряща за международното обществено здраве и се състои от цели 194 държави—членки. СЗО издаде насоки за приемливи нива на замърсители в закритата среда за защита на общественото здраве в световен мащаб. Препоръките на СЗО се отнасят за ФПЧ, СО, формалдехид, ЛОС, както и за много други.

Европейският съюз (ЕС) няма всеобхватен регламент за IAQ, но е установил прагови граници за специфични замърсители на въздуха в сградите, включително бензол и въглероден оксид (CO). Регламентите на ЕС за подобряване на качеството на въздуха в помещенията включват Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) и Регламента за предлагането на пазара на строителни продукти (CPR). Тези директиви насърчават по-добри вентилационни системи и определят стандарти за строителните материали за намаляване на замърсителите на въздуха в помещенията.

Преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите (ЕС/2024/1275) влезе в сила във всички държави от ЕС на 28 май 2024 г. и спомага за увеличаване на процента на саниране в ЕС, особено за сградите с най-лоши характеристики във всяка държава. Директивата цели да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове с най-малко 60 % в строителния сектор до 2030 г. в сравнение с 2015 г. и да постигне сграден фонд с нулеви емисии и въглерод до 2050 г.

В Белгия законът от 6 ноември 2022 г. определя референтни нива за концентрациите на CO₂ и скоростта на вентилация за затворени помещения, които са публично достъпни. Това законодателство е в основата на амбициозна политика по отношение на подобряването на качеството на въздуха в обществените пространства. От 1 януари 2027 г. собствениците и управителите на бизнеси ще трябва да използват поне един измервател на качеството на въздуха, да извършват оценка на риска и, ако е необходимо, да изготвят план за действие.